Автор: Марина Чертова
Върнах се от онзи свят и мога да кажа: животът е прекрасен, твърди журналистът
На 22 септември преди 5 години журналистът Огнян Стефанов бе пребит почти до смърт в центъра на София. Убийците натрошават тялото му с чукове. Няколко дни Стефанов е в кома. Медиците от ВМА полагат неимоверни усилия да го върнат към живота и чудото се случва. Днес Огнян Стефанов, който е главен редактор на сайта frognews.bg, споделя, че се чувства добре, но продължава да живее с кошмара от онзи черен ден. Неговото име бе замесено и със спрения от ДАНС сайт, наречен „Опасните новини". Утре е премиерата на най-новата книга на журналиста „Мафията от КГБ до ДС". Тя разкрива шокиращи факти за криминалния свят, разказва за живота на престъпните босове, както и за едни от най-влиятелните личности на бизнеса и политическия елит в страната ни. „Всеки ден" потърси Огнян Стефанов, за да разкаже кое е посланието на новата му творба и как се чувства 5 години след като бе пребит с чукове.
Г-н Стефанов, как се чувствате 5 години след жестокия побой над вас?
Чувствам се добре. В сравнение с това, което представлявах преди 5 години, е несравнимо. Имам си здравословни проблеми, които ще бъдат до края на живота, но съм го приел това нещо. Най-важното е, че все пак оживях и отново мога да правя това, което искам.
Предстоят ли ви нови операции?
Надявам се, че не. Макар че никой не знае. Но засега всичко е нормално. Няма как да не споделя за екипите от ВМА, които през всичките тези 5 години бяха на такова ниво, че не ми стига словесният речник, за да изразя своята благодарност.
Бяхте пребит навръх Деня на независимостта. Виждате ли връзка между побоя и този знаменателен ден, когато това се случи? Или това е чиста случайност?
Мислил съм по този въпрос, но едва ли има някаква връзка. Просто така са изчислили нещата поръчителите на това убийство и изпълнителите. По-късно, когато имах възможност да анализирам защо и как се случи, съм правил връзка, защото независимостта и свободата, колкото и патетично да звучи, имат цена и понякога цената е точно такава. Ние българите през голяма част от своята история не сме били независими, така че би трябвало много да ценим тази независимост, стига да я осъзнаваме, за което имам известни резерви.
Какво си спомняте най-ярко от деня на атентата? Вие бяхте пребит след среща с Брендо.
Споменът от побоя ме навестява всеки ден. По няколко пъти на ден. И денем, и нощем, така че с него ще си карам, докато ми е писано. Спомням си всичко - от побоя до шоковата зала, когато съм изпаднал в безсъзнание. Припомням си го всеки ден. Мисля, анализирам. Непрекъснато се убеждавам, че битката с организираната престъпност и мафията трябва да се води всеки ден, да се води настъпателно, с всички средства, но без средствата на самата мафия. Тя обаче не е чак толкова вездесъща и непобедима, както навремето се говореше за Червената армия. И тя си има слабости.
Мафията и престъпността страшно се страхуват от думите. Колкото и да казват, че журналистиката вече не е същата, че имало подкупни журналисти, че медиите изразявали нечии интереси. Колкото и това да е вярно, също толкова е вярно, че мафията изпитва страх от словото, от книгите, от медиите, от интелигенцията. Затова творците, хората на изкуството, тези, които мислят и разсъждават, бяха заврени в миша дупка. Те попаднаха под ударите на изкривената ценностна система през последните години и на преден план излязоха мутри и новобогаташи, които с милионите, агресивността и силата си изместиха всички назад, застанаха най-отпред и казаха: „Ние сме демокрацията, ние сме правото, ние сме справедливостта, ние сме законът, ние сме над закона." Въобще каквото си поискаха, това казаха.
У вас има ли чувство за мъст и възмездие към тези, които ви причиниха нечовешките мъки?
Няма човек, който да е пострадал по някакъв начин и който е преживял подобен ужас и да не изпитва такова чувство. Ако някой твърди обратното, заблуждава. Възмездието е заложено във всеки един от нас. Съгласете се, че човек от малък, когато бъде наранен или несправедливо обиден, той иска реванш. Какъв да бъде този реванш? Да очакваш нашата правораздавателна система да въздаде справедливост? Това означава, че или си кандидат за Карлуково, или просто не си наясно какво става тук. Дори да казваш: „Аз ще простя, но Господ не забравя", това пак е вид очакване за възмездие.
Започвате новата си книга „Мафията от КГБ до ДС" с фразата „Ако имах снайпер...". Не ви питам кого бихте разстреляли, но кого бихте желали да видите зад решетките?
Много хора бих желал да бъдат зад решетките. Ако седнем с вас и с много други хора да направим всеки един отделен списък и после ги сравним, смятам, че 90% ще съвпаднат.
Няма как да подминем основния въпрос - кой и защо ви нападна? И как върви разследването за побоя?
Не знам да има разследване. През последните 2-3 години никой не е разговарял с мен. Последно съм разговарял с бившия главен прокурор Борис Велчев, който каза: „Да, ужасно е. Ще направим всичко възможно" и така останахме на ниво този разговор. Нищо не е помръднало в това разследване. Не мисля, че е толкова трудно, но не мога да отговоря защо няма резултат. Винаги съм се придържал към класиците. Артър Конан Дойл е такъв. Той е казал: „Като откриеш мотивите, откриваш и убиеца". Като помислим кой е бил засегнат от публикации, от мои изявления, може да си направим изводи. Аз не мога да посоча поименно: този е, защото нямам достатъчно доказателства. Ако службите и прокуратурата искаха да открият тези доказателства, можеха да ги имат буквално за седмици. В това съм абсолютно категоричен.
Как си обяснявате, че това разследване е замразено и няма нищо ново?
Новото беше в предишния парламент, когато председател на комисията за контрол на ДАНС беше Иван Костов. Тогава бях поканен в комисията, разговаряхме и бяха обсъдени всички детайли. След това комисията е разговаряла с хора от ДАНС. Накрая парламентарната комисия от името на Народното събрание излезе с обща позиция, че всички действия на ДАНС спрямо мен в онзи период са били незаконни. За мен това е много важно. Тази позиция е признание за това, че срещу мен се е действало незаконно. Оттам насетне, който е имал добрата воля, е могъл да направи повече крачки. Сега не мога да коментирам кой и защо не го е направил.
Тогава, когато бяхте пребит, силният човек в ДАНС бе Алексей Петров. В масовото съзнание вашият побой се свързва именно с неговото име.
Хората, които се интересуват и помнят времето, когато той беше фактор в ДАНС и се смяташе, че той е фактическият шеф, пък Петко Сертов е формалният, Петров е имал всички възможности, ресурс, разполагал е с всички лостове на държавната машина да разкрие това престъпление. Той не направи това. Не желая повече да говоря за този човек.
Какво е основното послание на вашата нова книга „Мафията от КГБ до ДС"?
Моето желание и мотивите да седна и да напиша тази книга и толкова дълго време да се занимавам с ровене на текстове и документи и да се срещна с толкова личности е повече хора да разберат, че мафията не е всесилна. Както казва Джовани Фалконе (б.р. - италиански прокурор, борец срещу мафията в Сицилия, убит от нея през 1992 г.), мафията е човешко дело и като всяко човешко дело има начало, има и край. Тя също може да бъде изправена до стената. Ние можем да го правим това с думи, останалите с протеста си, с желанието си да не търпят повече някой да си разиграва коня - политици, мафиоти, свързани и оплетени помежду си като свински черва. Виждаме какви са резултатите и в Италия, САЩ, Франция, дори в Русия. Примерите са доста окуражаващи. Защо това тук не се случва, имам своето обяснение. То е просто - обвързаността на политически кръгове с мафиотски и финансови прави тази мафия все още силна. Засега те успяват да ни разединят и това е най-силното им оръжие. Но нашето най-силно оръжие е, ако ние все пак усетим да се осъзнаем, че не сме толкова беззащитни. Ей, Богу, ще има резултат.
Какво си пожелавате най-много?
Пожелавам си да продължа да бъда с тези хора, с които съм в момента, с приятелите си, с колегите, да виждам слънцето такова, каквото е. Животът е прекрасен. Човек, който е бил за малко оттатък и се е върнал, има право да го каже. В живота има много по-хубави неща, отколкото лошо. Странното е, че ние се фокусираме само върху лошото. И в момента грее слънце, говоря с вас, общувам си и това е чудесно.